Дао Дъ Дзин

на Лао Дзъ

КИТАЙСКИЯТ ГНОСИС

от Ян ван Райкенборг
и Катароза де Петри

коментари върху първа част
на „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ


25 лв. – Поръчайте сега
Поръчайте с безплатна доставка до избран от Вас офис на Econt Express сега.

Казват, че Лао Дзъ е написал деветстотин и тридесет книги за етиката и религията и седемдесет за езотеризма. Обаче нищо не е останало от всички тези съчинения, между които е имало дори печатни екземпляри. Те са изчезнали, без да оставят следи. Единственото съчинение на Лао Дзъ, с което разполага човечеството, е Дао Дъ Дзин, съдържащо приблизително пет хиляди думи, които биха могли да се напишат на дузина страници. На доста места текстът изглежда напълно неразбираем и, без съмнение, по тази причина се е запазил за човечеството.
Старата история, която вече сте чували толкова пъти, винаги започва отначало. Изначалният противник, който се изявява през вековете под многобройни форми и продължава да го прави, и тук е направил всичко възможно да унищожи съчиненията, които са изглеждали опасни за поддържането на природата на смъртта и са можели да хвърлят светлина пред човечеството за великата действителност на двете природи. Вие знаете какво мислят за Дао Дъ Дзин много от синолозите, а също и какво ние трябва да мислим за техните преводи. Обаче на Изток в множество библиотеки могат да се намерят много дебели томове върху това произведение. В по-голямата си част това са орязани текстове, предназначени да отведат истинския търсещ по погрешни следи.

25 лв. – Поръчайте сега

Ян Ван Райкенборг и Катароза де Петри

Ян ван Райкенборг е творческият псевдоним на Ян Леене (1896-1968), розенкройцер, роден в Харлем, Холадния, съосновател и гросмайстор, заедно с Катароза де Петри, на Лекториум Розикруцианум, Школата на Златния Розенкройц – работата на живота му. Още като млад, той търси истината и дълбокия смисъл на живота. Разминаването между теорията на вярата и действителния живот, което младият Ян Леене разпознава често сред теолози и вярващи, го отчуждава от Реформаторската църква, към която родителите му са принадлежали. Той не се обръща срещу църквата на родителите си, а решава за себе си наистина да практикува живота, който е проповядван там на теория.

След първоначалните си контакти с Макс Хайндл и Рудолф Щайнер, създаването заедно със своя брат и Катароза де Петри на Интернационалната Школа на Златния Розенкройц и срещата с Джидду Кришнамурти, през 1935 г. към общността на Райкенборг се присъединяват сътрудници от 12 държави и разгръщат дейността на Школата.
През 1956 г. работата на Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри получава важен импулс от контакта с Антонин Гадал (1877-1962), пазител на наследство на катарите в Южна Франция. Те се свързват с духовното съкровище на общността на катарите и богомилите, разбита от инквизицията преди около 750 години.
С около 40 публикации, някои написани съвместно с Катароза де Петри, Ян ван Райкенборг оставя голямо богатство от съвети и подкрепа за хората, които търсят истината и свободата по духовния си път. Повечето от книгите му се състоят от преписи на речи, насочени към учениците на Лекториум Розикруцианум през 50-те и 60-те години. Също така Ян ван Райкенборг успява да дешифрира рядката и ценна, но и трудна за разбиране Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ за обикновения читател.

Гражданското име на Катароза де Петри е Хендрике Сток-Хуизър. Основаването и ръководенето на една Духовна школа с цел да се отведе група търсачи в света на Душата и Духа, е задача, която трябва да се основава на вътрешно призвание. Както самата Катароза де Петри съобщава в по-късен етап, тя открива това призвание на 28-годишна възраст „от благородния орден на Свещения Розенкройц“. Това било духовно преживяване, свързано с множество философски и религиозни вълнения. Оттогава тя е знаела, че „Школата на Златния Розенкройц трябва да бъде популяризирана като Духовна школа с Духовна сила сред всички, които се стремят към освобождение на Душата.“
Заедно с братята Леене започнали интензивно духовно търсене, което довело до това, че тримата продължили своя път със своя собствена група. След смъртта на Вим Леене на 9 март 1938г. тя става член на управителния съвет на общността, който бил в състав Ян Леене, съпругът ѝ Х. Д. Сток и А. М. Ферхуг.
Своето духовно име Катароза де Петри приема през 1956, когато ролята ѝ в общността изцяло се променя. Тя го получава при особени обстоятелства, директно от Антонен Гадал, последният патриарх на обществото на катарите в Южна Франция. По-късно тя използва това име и в живота – „Не заради благозвучността му – както писа тя самата – а защото искам да подчиня личния си живот на задачата в служба на всички“.
След смъртта на Ян ван Райкенборг през 1968 Катароза де Петри развива духовната работа на Школата по-нататък и подсилва общността за работа в служба на човечеството. В същото време тя подсигурява литературното наследство на Ян ван Райкенборг и сама пише книги. Чрез ясната насоченост на Катароза де Петри гностичното сърце на Школата продължава да бие за чисто гностичната задача.

Същност

Дао

Мислене, воля, чувства и желания са аспекти на земната светлина. Всъщност кой тук долу може да каже, че е в съвършената тишина, тишината на несъществуването, на не-действието? Диалектичната заетост, непрекъснатите занимания на диалектичното съзнание пречат на дейността на първоначалния атом. Само влизането в тишината на не-действието, затварянето за диалектичната природа могат да ни проправят път през пустинята на живота. Тишината предшества духовната същност на Дао, както Йоан е предтеча на Иисус. Тишината събужда първоначалния атом от неговия вековен сън.

Мъдрецът

Мъдрецът действа добре. Преминава към действие в точния момент.
Тези добродетели не бива да ни учудват. Който няма вече съзнание на робот, а участва в съзнанието на Гносиса, придобива нов принцип на действие, съгласуван във всички подробности с природата и смисъла на свещената работа, с Дао.

Не докосвай пълната ваза

Обитателите на нощта и тези, които се страхуват от светлината, питат с насмешка: "И къде сте сега с вашата апостолска светлина?". А ние отговаряме: "Внимателно следете за това, което ще дойде скоро, защото както светкавицата разкъсва мрака и кара хората да треперят, така и божественият астрал, чрез канала на обновения змийски огън ще се изяви в цялото тяло като небесен огън. Работата ще бъде осъществена и новото име създадено. И когато работата бъде свършена, тези, които са я извършили, ще се оттеглят, изоставяйки нощта на нощта".

Мъдрост

Философ е човек, който търси мъдростта. Един философ в първоначалния смисъл е човек, който се стреми към божествената мъдрост. Тази божествена мъдрост не е знание, натрупано под някаква форма. Не е някаква извънредно сложна загадъчна система, прикрита с изчезнали древни езици, достъпна единствено за запознатите с древните йероглифи, които предават от нея това, което пожелаят, подхвърляйки няколко трохички в специализираните издания. Спомнете си за изравянето на всякакви стари ръкописи, с чието съдържание се занимават толкова много университетски учени.
Не, мъдростта, която е Гносисът, е вездесъща. Това е сфера, изпълнена със сили, елементи и излъчвания. Божествената мъдрост е фундаментално включена в едно поле на излъчване. И който живее в това поле и притежава жива душа, черпи от него не само жизнена сила и субстанция, позволяваща трансфигурацията, но също и мъдрост.