Ян Ван Райкенборг и Катароза де Петри
Ян ван Райкенборг е творческият псевдоним на Ян Леене (1896-1968), розенкройцер, роден в Харлем, Холадния, съосновател и гросмайстор, заедно с Катароза де Петри, на Лекториум Розикруцианум, Школата на Златния Розенкройц – работата на живота му. Още като млад, той търси истината и дълбокия смисъл на живота. Разминаването между теорията на вярата и действителния живот, което младият Ян Леене разпознава често сред теолози и вярващи, го отчуждава от Реформаторската църква, към която родителите му са принадлежали. Той не се обръща срещу църквата на родителите си, а решава за себе си наистина да практикува живота, който е проповядван там на теория.
След първоначалните си контакти с Макс Хайндл и Рудолф Щайнер, създаването заедно със своя брат и Катароза де Петри на Интернационалната Школа на Златния Розенкройц и срещата с Джидду Кришнамурти, през 1935 г. към общността на Райкенборг се присъединяват сътрудници от 12 държави и разгръщат дейността на Школата.
През 1956 г. работата на Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри получава важен импулс от контакта с Антонин Гадал (1877-1962), пазител на наследство на катарите в Южна Франция. Те се свързват с духовното съкровище на общността на катарите и богомилите, разбита от инквизицията преди около 750 години.
С около 40 публикации, някои написани съвместно с Катароза де Петри, Ян ван Райкенборг оставя голямо богатство от съвети и подкрепа за хората, които търсят истината и свободата по духовния си път. Повечето от книгите му се състоят от преписи на речи, насочени към учениците на Лекториум Розикруцианум през 50-те и 60-те години. Също така Ян ван Райкенборг успява да дешифрира рядката и ценна, но и трудна за разбиране Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ за обикновения читател.
Гражданското име на Катароза де Петри е Хендрике Сток-Хуизър. Основаването и ръководенето на една Духовна школа с цел да се отведе група търсачи в света на Душата и Духа, е задача, която трябва да се основава на вътрешно призвание. Както самата Катароза де Петри съобщава в по-късен етап, тя открива това призвание на 28-годишна възраст „от благородния орден на Свещения Розенкройц“. Това било духовно преживяване, свързано с множество философски и религиозни вълнения. Оттогава тя е знаела, че „Школата на Златния Розенкройц трябва да бъде популяризирана като Духовна школа с Духовна сила сред всички, които се стремят към освобождение на Душата.“
Заедно с братята Леене започнали интензивно духовно търсене, което довело до това, че тримата продължили своя път със своя собствена група. След смъртта на Вим Леене на 9 март 1938г. тя става член на управителния съвет на общността, който бил в състав Ян Леене, съпругът ѝ Х. Д. Сток и А. М. Ферхуг.
Своето духовно име Катароза де Петри приема през 1956, когато ролята ѝ в общността изцяло се променя. Тя го получава при особени обстоятелства, директно от Антонен Гадал, последният патриарх на обществото на катарите в Южна Франция. По-късно тя използва това име и в живота – „Не заради благозвучността му – както писа тя самата – а защото искам да подчиня личния си живот на задачата в служба на всички“.
След смъртта на Ян ван Райкенборг през 1968 Катароза де Петри развива духовната работа на Школата по-нататък и подсилва общността за работа в служба на човечеството. В същото време тя подсигурява литературното наследство на Ян ван Райкенборг и сама пише книги. Чрез ясната насоченост на Катароза де Петри гностичното сърце на Школата продължава да бие за чисто гностичната задача.